Warning: Undefined array key "pagename" in /home/customer/www/prosveta-kr.info/public_html/wp-content/plugins/wwpformcontact/wwpformcontact.php on line 326
Основно училище „Христо Ботев“ - Просвета 1899

В тъмните години на робството светлината за българина бликала от книгата. Почит и уважение са получавали хората, които знаели да пишат и четат, думата им се чувала навсякъде, допитвали се до тях и млади и стари. Почит, уважение и светлина искал българина за най- скъпото си – рожбата. Само един поглед към минало на нашия народ е достатъчен и пред нас се открива почитта  и уважението му към училището, като “свето” място, където се съхранява бащиното, родното, народностните традиции, място, където се ражда  българското.

Въпреки превратностите на времето-чуждо господство, болести, емиграция – Крушовица оцелява и към 1860 г. тук има вече 90 къщи с много  „челяд”. Пътят от р. Дунав  към Орхание (Ботевград) минавал край селото, оттук преминавали стоки, хора, но и аскер. Често страдало населението, но българския  дух и самосъзнание успели да се съхранят, споменът за българската държава бил запазен жив. Пазители на този български дух са семейството, църквите, манастирите и откриваните към тях т.нар. килийни училища.

Откриването на тези училища е тежко и непосилно дело за бедните и неграмотни селяни. Случвало се дейността на училището да прекъсва за години наред поради чисто обективни причини – липса на помещение, „покъщнина”, или пък подготвен учител.  Местната турска власт допълнително възпрепятствала работата, дори затваряла училищата.

Точни сведения за началото на образованието в с. Крушовица няма, но от извори, достигнали до нас, разбираме, че след няколкогодишно прекъсване училището в Крушовица е било открито наново през 1850 г. от поп Сандо, родом от Сърбеница (дн. Софрониево). След него учебното дело отново било прекъснато за няколко години и към 1858 г.за учител идва Васил Милев Джулев от с. Камено поле, възпитаник на даскал Йото Каменополски.

През 1862 г. учител в Крушовица става Минко Цалов Вълков. Той е роден през 1828 г. в с. Камено поле, в рода Цаловци. Завършил е килийното училище в манастира до с. Долна Бешовица. Първоначално е учителствувал в Кнежа, а сетне в с. Остров (1857 г.).  Минко Цалов е преподавал по килийната метода. Той учителствува в Крушовица само една година, след което остава тук до края на живота си. Той е бил човек природноинтелигентен и с буен темперамент, добър работник на полето и борец за народна свобода, баща на осем добри деца и не съвсем примерен служител на Бога, поради което до края на живота си е бил винаги в немилост пред църковното началство.

През 1863 г. учител в Крушовица само за една година е Вътко Пресолски от с. Цаконица. През 1864 г. учител става Иван Петков-Мечката. Той е роден в с. Вировско, в рода Черешарците. Учил се в килийното училище при Бачковския манастир, където баща му го изпраща за калугер. Иван Мечката не става калугер, а се завръща в родното си село. Поради влошени отношения с турските управници, той заедно с баща си и чичо си Ценкул били принудени да избягат в Румъния. От там се завръщат през 1863 г., като чичо му се заселва в с. Гложене (рода Ценкуловци), а Иван с баща си се установява в Крушовица, където на следната година става учител. Той успява да организира крушовчани, които през същата година на обществени начала построяват първата училищна сграда в селото. След няколкогодишно учителствуване Иван Мечката напуска просветното поприще и се отдава на търговия.

Негови ученици са били  Камен Семков – загинал в Сръбско българската война през 1885 г. и Митраки Николчов от с. Липница.

След Иван Петков в Крушовица става учител Никола Станев (Станьовчето) от гр. Враца. Този млад, енергичен и по-образован учител дава светска насока на образованието, въвежда взаимно-учителските методи и разделя учениците на отделения. Негов ученик е бил Найден попМинков – роден в 1862 г.

През 1872 г. в Крушовица става учител Иван В. Босманджеев, роден също в гр. Враца. Той е обучавал 35 момчета, които са били вече разделени в I, II и III – то отделение. Известни  негови ученици са : Христо Бацков, Васил Стоянов, Йончо Николов и Митко Младенкин. По време на Освобождението (октомври 1877 г.), когато тук се появили руските войски,  учител е бил Тодор Томов от гр.Берковица.

Село Крушовица е освободено на 31 октомври 1877 г. Това се потвърждава и от една турска телеграма с дата 1 ноември 1877г.: „…през вчерашния ден неприятелят (т.е. освободителните войски) пристигна в Крушовица с 2 оръдия и около 600 конници…”.

След Освобождението, въпреки нарасналия брой на учениците, ново училище не се построява, а продължава да се използва построеното през 1864 година, както и помещения в частни домове.

Със закона за народната просвета от 1921 г. в страната е въведено задължително 7 год. основно образование – прогимназия. Насърчава се професионалното и специалното образование. Обучението в основните училища придобива практическа насоченост. Същата  година е открита прогимназия и в с. Крушовица. Сграда, побираща всички подлежащи на задължително обучение, няма. За учебни сгради са използвали следните помещения –  в общината  се обучавал І (V) клас и се помещава училищната канцелария, в къщата на Иван Босев са учели учениците от ІІ (VІ)  и ІІІ (VІІ) клас. За директор е назначен Асен Янакиев от гр. Оряхово, учители са Георги Иванов Мечков от Крушовица и Ана Джамбарова от гр. Шумен.

През 1925 година за училищна сграда се взема къщата на Христо Томов Бозвелийски с пет стаи-четири учебни и една учителска стая. Учители са Христо Мермерски от с. Ботево,  Лазар Станев, Мико Миков.

През 1926 г. жените се  утвърждават все по-често като равноправни в професията и в ръководството на учебната дейност- за директор е назначена Екатерина Захариева.

В  с. Крушовица идва нов  учител –  Петър Врачев, който след 1944 г. става генерал.

През 1929 – 1933 г. светът е обхванат от непозната до тогава по мащабите си стопанска криза.

В България първите симптоми на световната икономическа криза се забелязват в края на 1929 г. като най – сериозните удари понася селското стопанство. Белезите на кризата се проявяват по твърде своеобразен начин поради раздробеността на селскостопанската собственост и пренасищането на българското село със свободна работна ръка. През 20 – те години раздробяването на земеделските земи се засилва под въздействието на три фактора – аграрната реформа на Александър Стамболийски, дейността на Ляпчевото правителство по оземляване на бежанците и нарастване на естествения прираст на населението. От 1910 до 1934 г. активното население в селата се увеличава с 1,81 млн души. Мизерията и глада са спътници и на населението на Крушовица. Парите за образование са ограничени.

Едва през 1933 г. започва строеж на на две училища в селото- в Старото село- „Отец Паисий” и в Новото село „Христо Ботев”.

Сградата на училище „Отец Паисий” е построено само на два етажа с шест учебни стаи, учителска стая и директорски кабинет и салон- в сутерена на училището.

Сградата на училище „Христо Ботев”, открита на 20.09.1933 година е само на един  етаж, с пет стаи. Има  и пет стаи в сутерена, където се обучават учениците от начален и прогимназиален курс. Класните стаи са препълнени и не достигат, но едва през 1947 година е построен втори етаж с още шест стаи.

През 1933 година директор е Гено Ранков от с. Вишевград, Великотърновско, а от 1935 година до 9.ІХ.1944 година ръководството на училището е възложено на Мико Цветков Миков от с. Крушовица.

След 9.ІХ.1944 г. директор става членът на БКП Петър Печев, а един от учителите е активният борец Кирил Тодоров Гергов. Негови наследници са Цветан Цеков Ганчев, Деко Томов Еленков, Ангел Димитров Стефанов.

През 1952 г. и училище „Отец Паисий” е преобразувано в основно и до 1962 година в с. Крушовица има вече две основни училища.През  1962 година двете училища са обединени, обусловено е  единно ръководство със средищен директор Ангел Димитров Стефанов и заместник директор Деко Томов Еленков.

От 1964 г. до 30.09.1984 г. финансово- счетоводната дейност се извършва в кметство с.Крушовица, а от 01.10.1984 г. тази дейност се извършва от отдел “Образование” в община  Мизия.

От 01.01.1988 г. се закрива длъжността  заместник – директор и се открива  нова длъжност – завеждащ административно – техническа служба. За нея кандидатства  и е назначена Тинка Иванова Вълкова, която има втора специалност машинопис. На 06.11.1988 година в дирекцията на училището възниква пожар, който унищожава имуществото и архивата, изгаря целия покрив, което налага учебният процес да бъде преместен. Началният  курс (І- ІV клас) учи в сградата на ОДЗ «Здравец» с.Крушовица, а прогимназиалният  курс (V- VІІІ клас)-в сградата на старото училище. Учениците са извозвани с училищен автобус по график.

В периода 1991-1992- до 01.09.1993 г. преподавател по математика и директор е  Цветко Воргов, който  се пенсионира. През този период се извършва основен ремонт и въстановяване  на изгорялата сграда.

След проведен конкурс за длъжността директор, на мястото на  пенсионирания  г-н Воргов постъпва Антоанета Стефанова Петрова, която е и преподавател по руски език.

През изминалите години в учебно-възпитателния процес вземат участие дългогодишните учители Йордан Стефанов, Денчо Андреев, Надежда Стефанова, Димитра Тушева, Мария Савова, Павлина Атанасова, Блага Найденова, Мария Ценкулова, Веца Христова, Томо Илиев, Стоянка Илиева, Деко Томов, Христо Гатов, Добрева, Василев, Неца и Йордан Миркови, Николина Георгиева, Мария Воргова, Русалина Димитрова, Мария Стойкова, художникът Цветан Пелов Петров, Митко Митев и други.

Директорът на училището са били Цветан Ганчев, Ангел Димитров, Цветан Воргов, Георги Георгиев, Ирена Милова

Известни личности, учили в ОУ “Христо Ботев“:

  • Проф. Д-р Иван Митев (1924-2006) – български лекар, откривател на шестия сърдечен тон (1974г.)- едно от най-значимите открития в областта на медицината, не само в България
  • д-р Трифон Савов по акушерство и гинекология
  • Александър Миланов – общественик;
  • Христо Младенов Дуков – български футболист и треньор по футбол. Спокоен, уравновесен и хладнокръвен наставник, който залага на дисциплината и има големи успехи във футбола.
  • д – р Стояновски
  • д – р Соня Ганчева
  • д – р Димитър Гайдарски

Училището е ремонтирано и модернизирано. То  разполага с компютърен кабинет и изградени специализирани кабинети, които позволяват осигуряването на максимални възможности за откривателство, творчество и изява.

През 2008 година по проект „Оптимизация на училищната мрежа” е сменена част от дограмата на училището с нова PVC дограма – столова и кухня.  Входната врата е заменена с нова.

С Постановление на Министерския съвет №84 от 06.04.2009 година Основно училище „Христо Ботев” е включено в списъка на средищните училища в България.

През 2009 година е завършен физкултурен салон, построен по всички съвременни изисквания – съблекални, бани и тоалетни. На 31 май той е тържествено открит от Христина Христова – депутат от 40 Народно събрание, д-р Антонио Георгиев – областен управител и доктор Виолин Крушовенски – кмет на община Мизия.

През 2011 г. е извършен основен ремонт на столовата и кухнята на училището според изискванията на нормите за санитарното състояние на помещенията за хранене.

От 1 януари 2012 година като средищно училище училището обзавежда четири кабината – три кабинета за подготвителна група и един кабинет за занимания по интереси”.

През есента на 2013 година е извършена смяна на дограмата и външно саниране на сградата на училището.