Началото

Пътят на читалището започва през далечната 1889 г. В селото ни пристига учител Дечо Петров от с. Бяла Черква. Негова снимка не е достигнала до нас, но будният му дух минава през годините. По негово предложение с подкрепата на по-будни крушовчани се основава читалище в схлупената „сградичка“ на училището, в което преподава близо до църквата. Наричат новото читалище „ Зора“. За председател е избран Никола Христов Попов, а устава е пренесен от родното село на даскал Дечо. Работата започва с организирането на вечеринки и изнасянето на пиеси.

Животът на младите хора преминава през песните, танците, театъра. Стремежът на новата българска държава да достигне европейските страни, я кара да създава нови прогресивни закони свързани с наука. Много българи обръщат поглед към истинска просветна дейност. Сами купуват и даряват книги за общо ползване.

С настъпването на световните събития в началото на ХХ в, в които е въвлечена и България, преминава през три войни, останали в историята за национално обединение, читалищната дейност замира. Борбата е за оцеляване, изгубените близки на фронта са засегнали почти всеки дом.

Минават няколко години – България започва да се възправя. Съживление има навсякъде. Хората се оглеждат и разбират, че трябва да се продължи.

Възстановяването

През 1924 г. от 21 младежи читалището е възобновено и може би новото му име е символ – „Просвета “. За председател е избран новият държавен участъков фелдшер – родом от възрожденският град Самоков, секретар е крушовският учител Минко Минков. Създаден е устав, съобразен с новите изисквания, препоръчани от Министерството на народната просвета. Направени са постъпления пред Управителния съвет на Читалищния съюз в България за приемането му за член.

Липсата на сграда не е пречка. Настоятелството наема помещения срещу заплащане, където гостоприемно ги приемат за репетиции, срещи, вечеринки, представления. При основаването на читалището, комисията по Трудово земеделския съюз му дарява 30 дка земя, но тя е трудна за обработка и има малък наем, за това се обработва на изполица. „Читалището има понастоящем 1 шкаф, 4 маси, 7 пейки, 3 лампи, 1 звънец и 1 тесла“. Но живота тук започва със „самообразоване и културно издигане“. Населението е бедно и едва свързва двата края – малко са „пожертвованията“. Трудно върви снабдяването с книги и списания – разполага едва с 50, но въпреки всичко в доклада за 1925 г. четем: „Приход: от членски внос, от вечеринки, от волни пожертвования. Разход: набавяне на инвентар, за абонамент за вестници и списания“. През следващата година четем от протокола „… доставени даром 68 книги от Народната просвета и 84 от Окръжен читалищен съюз“ и първият шкаф с литература скоро вече е факт. Така се поставя началото на библиотеката. Изнасят се сказки, реферати. За талантливите крушовчани театърът е предизвикателство. Играят се първата пиеса „Руска“ по Иван Вазов следват: „Бащин завет“, „Когато самодива залюби“, „Ординарци“ , „Женска вярност“, „Боряна“ . Участници са Никола Попов, Петко Янкулов, Коста Тодоров, Игнат Спасов. По това време е било немислимо да играят жени за това и женските роли са изпълнявани от мъже. Успехите са различни, но в едно е важно– играят от името на читалището и получените средства са за неговото финансово подпомагане.

Сменят се празниците с делниците. Дългите зимни вечер, събират младите хора на забава, представление, вечеринка. Дори се избира „увеселителна комисия“ за подбор на лица, които да четат реферати по различни теми.

Като председатели се сменят: Васил Гюров, Пенко Вътков, Петко Тошков.

Първи кинопрожекции

След 9 септември 1944 г. времето дава своето отражение. Закупен е първият радиоапарат (телевизията по това време все още я няма), привлечени са много младежи. Усилено се изнасят театрални представления – по 6 на сезон при „трудни условия в стария салон на училището“. Интересно е, че 50% от дохода на музиката от забавите и от представленията на учителите са в помощ на читалището.

На 19.12.1957 г. е докарана кино машина. За кинооператор се обучава младата крушовска снаха Емилия Ангелова и посреща много любители на киното.

Новата сграда

През пролетта на 1959 г. жителите на Крушовица решили със собствени сили и с помощ от ТКЗС да построят голяма и красива сграда за читалище. Цялото село се включило кой с каквото може – едни правели тухли, други зидали трети носели … Работата кипяла и за три години настоящата сграда застанала като гиздава мома в центъра на селото. Председател на настоятелството по това време бил Йото Цветков, председател на съвета Велико Цеков. Като дар била изрисувана сцената от Сава Събев.

Всичко е красиво. Красива е и Симеонка Параскевова, завършила институт „за културно-просветни кадри“, която подготвя смесена трупа с изяви на общинско и окръжно ниво.

Следващите години като председатели на читалището се сменят Истинският Човек – Денчо Андреев, Ангел Димитров, Дачко Генчов, Огнян Василев, Ангел Тошков.

Развитие на самодейните състави

Към читалището успешно функционират духова музика от „мераклии“, но „самоуки“ музиканти. В селото е основана духовата музика с ръководител ученика на Дико Илиев – Нено Димитров от гр. Оряхово, театрална група и танцов състав под ръководството на Симеонка Параскевова, куклен театър с ръководител учителя Цветан Алексиев.

1986 година духовата музика и танцовия състав са с нови ръководители – Петко Гушански и Цветана Илиева. Танцьорите правят много успешни представяния, духовият състав пък получава златна значка през 1987 г. в Оряхово. Децата на Крушовица са привлечени от българските народни танци и леля Цеца поема и тях, съпровожда им народен оркестър с ръководител Начко Илиев.

Сформирана е и женска певческа група с ръководител Величка Декова, за политически песни с ръководител Мария Воргова, театрална трупа с Мара Великова – секретар на читалището и библиотекар. Кръжока по приложно изкуство ръководен от Николина Георгиева, който за работата си получава множество грамоти и награди. Отбелязвани са всички християнски и официални празници,традиционният събор на селото с песни, танци и веселие, а то ти все хубаво и ти се иска да не свършва.

Самодейците – какво ли би било без тях?! Най-незабравими и до днес си остават семейство Нада и Йордан Бенови, Пешка Савчева, Петко Брестенски, Емилия Ангелова, Неца Ангелова, Ваня Харалампиева, Тони Петров, Маргарита Цекова, Пенка Хирчева, учителските колективи при ОУ“Христо Ботев“ и ОДЗ „Здравец“ Крушовица.