Warning: Undefined array key "pagename" in /home/customer/www/prosveta-kr.info/public_html/wp-content/plugins/wwpformcontact/wwpformcontact.php on line 326
Децата, които знаят какво е да се грижиш за къщата, но не и да играеш с играчки - Просвета 1899

Алекс, Илияна, Алисия, Михаела, Анелия… Само част от 50-те деца в Крушовица, които не ходят на училище, защото пандемията ги затвори вкъщи. Вкъщи за някои от децата на Крушовица не е къща. Някои от тях живеят в домове, в които студът е техен стопанин. Други от тези хлапета живеят в дом без ток. Гушкат се в една стая, топлят се на дърва, когато имат. Носят обувките на братчетата и сестричетата си.

За други анимацията и детските по телевизията е мечта.

Но на село да ходиш на училище е важно. Там, за разлика от големия град, всички се познават. А и Рада обикаля по къщите, за да проверява децата, да се увери, че са добре, да ги заведе на лекар, да даде от личните си пари за лекарства. До скоро за тези деца Рада се грижеше у дома – дадѐ им сладки, нахрани ги и после почват да учат, да решават задачи, да четат и да пишат. За учене през интернет и дума не може да става, защото децата нямат таблети или телефони – те биха били много скъпи вещи в скромните им домове.

Тази пандемия много обърка всички. Училището в Крушовица няма само обучителни задачи, то има и социални функции. Осигурява топъл обяд, за децата, които имат левче, да си купят купони. За тия, дето нямат, учителите събират пари и те обядват. Поне веднъж на ден нещо топло.

Благодарение на програма „Ирис“, която Фондация „Работилница за граждански инициативи“ управлява, сега, в студените месеци, децата ще имат място в читалището. Програмата ще предостави образователна подкрепа на 50 деца и хуманитарна помощ на 30 семейства.

На топло педагог и образователен медиатор ще помагат на 50 деца. Първата група от тези деца, учениците от 5. до 7. клас в Основното училище „Христо Ботев“ в селото, започнаха занятия. В читалището е топло, уютно, а все някоя баба от селото ще донесе сладки или нещо за хапване. Педагогът, образователният медиатор и една доброволка се грижат за децата. Преди това са направили план с учителите, за да помогнат с правилните знания и уроци. Тъгуват, че някои деца не знаят повече от азбуката или таблицата, а са в горен клас. Притесняват се за тези деца, мислят ги. Оказва се, че малката стая в читалището е уютното и сигурно място за тези деца.

И то не за друго. Много от децата, на които читалището помага, са пораснали. Могат да сготвят от нищо-нещо, да се погрижат за по-малките си братчета и сестричета, да носят дърва за огрев километър, да се грижат за животните или да берат царевица редом с родителите си. Но малко от тези деца са играли с истински играчки. Май от тези деца няма много, които са гушкали плюшени мечета.

А да им четат приказка също май не се е случвало.

Проектът „Подкрепа за децата на Крушовица“ не е просто проект за читалището. Той е инициатива за връщане на нормалността и грижа и приемане на децата, такива каквито са. Ще им купим дрехи, ще осигурим хранителни продукти за семейството от първа необходимост за студените месеци. Ще им купим обувки. Нови. Защото знаем колко е важно да има усмихнати деца, които поне на едно място се чувстват деца. Учителите ще ни простят, че не през цялото време ще учим. А ще играем.

Защото някои от нашите деца за първи път играят с играчки.